Притихва тишината,
наедряла от обичане,
настръхнала от нежността
на онова опарващо докосване.
Спряло е времето в наслада,
любовта познало в сгушен миг,
когато индиговото безвремие
оцветява вълшебния залез в злато.
Усещане оставящо без дъх-
утихнала сълзата се слива с теб
онемяла от страст, като вричане.

Копнежът пее блус
на ръба на тишината.
Сълза онемява от обичане...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^{® vn}₎