Понякога говоря с многоточия,
намирам смисъл в празнотата
и всяка дума непорочна
избухва в мен като граната.
Но раните сами не се зашиват,
игла ще трябва и конец, умение,
не всяка форма на загниване
намира свое обяснение.
А думите загниват в празнотемие
и казват повече от многоточия,
как мразя фрази като \"няма време\"
и бързането - води до просрочие.
Все пак говоря с многоточия,
защото всеки диалог е и арена,
щом истината свята, непорочна
е осветена като всяка сцена.