(на сина ми Димитър)

Деца, не стреляйте по птиците!

Не стреляйте, деца,

че те са толкова невинни,

с тъй чисти сърчица.

Кога по стрехите си вият

гнезда от сламки, кал...

Не сривайте къщурките на птичките,

не сривайте без жал!

Те в ранно утро запленени,

огласят с птичи зов,

а вечер с обич притаени

под звездния покров,

целуват нежно тишината,

приспиват ни с любов.

Човек щастлив е, ако може

в живота си суров,

да грабне ситно зрънце само

от птичата любов.

В сърцето си да я засее

и в гъстия листак

на грижите си ежедневни

прогледне чист и благ.

На Вишния да каже кротко:

Сполай ти, Боже мил,

що с птиците пеещи, крилати,

света си надарил.

И чудо е, ако успееш,

влят в птичия летеж,

към Висинето да поемеш

с крилатия стремеж!