(на сина ми Димитър)
Деца, не стреляйте по птиците!
Не стреляйте, деца,
че те са толкова невинни,
с тъй чисти сърчица.
Кога по стрехите си вият
гнезда от сламки, кал...
Не сривайте къщурките на птичките,
не сривайте без жал!
Те в ранно утро запленени,
огласят с птичи зов,
а вечер с обич притаени
под звездния покров,
целуват нежно тишината,
приспиват ни с любов.
Човек щастлив е, ако може
в живота си суров,
да грабне ситно зрънце само
от птичата любов.
В сърцето си да я засее
и в гъстия листак
на грижите си ежедневни
прогледне чист и благ.
На Вишния да каже кротко:
Сполай ти, Боже мил,
що с птиците пеещи, крилати,
света си надарил.
И чудо е, ако успееш,
влят в птичия летеж,
към Висинето да поемеш
с крилатия стремеж!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me