Не с камъни. Ти с благост ме уби.
Душата ми разпъна на Голгота.
От моя грях на капчици отпи -
да мога пак да полетя свободна.

Превърна се в порой от доброта,
удави ме в това море от милост...
О, колко е  различна любовта
при теб и мен!
Да бяхме се разминали.

Защото аз отново ще греша,
а ти ще ми прощаваш. До безкрайност.

И да възкръсне моята душа,
тя себе си докрай ще преповтаря.