Моя единствена любов...
Не помня нито твоето име,
не помня нито твоят глас,
но знам, че хиляди години
ще искам да сме заедно, ти и аз.

Ти бе във въздуха на есен,
В горчивата и сладостна луна,
и на Шаде - в тръпчивата и песен,
и в щастието ми, и в мойта самота.

Ти си моето безгрижно лято,
и първите ми дни на свобода,
потта по кожата ми бе, когато
играех в слънцето и в младостта.

Ти бе безгрижие пред мене
и сладка и отминала вина,
симфония, еуфория, трептене,
спокойна и приятна тишина.

Ти си живота ми без мене,
и моят ангел в Анжел-а,
мечта със черно бял оттенък,
спокоен ден с цигара от трева.

Ти си безумно цветно лято,
безбройните нюанси във дъга,
тюркоазен бряг, море от злато,
жадувана и сладка голота.

Ти си есенцията на живота,
и цял живот ще бягам ако трябва,
от твойте двойници по форма,
това, което си, не се забравя!