Изкачих върховете,
слезнах през низините,
отпих от сладостта на живота!

Надмогнах страховете,
изкарах си парите,
побеждавах и учех с охота.

Помъдрях, доста, доста,
но младостта ми е луда,
младостта ми ми шепне в ухото,

че радостта - тя е проста -
да си жив до полуда,
да живееш мечтите свободно.

Младостта ми - пред мен е!
Радостта ми ме чака,
трудното зад гърба си оставих,

Плаках сам и от болка,
плаках сам - и от радост,
и да бъда човек - не забравих!

Днес Бог ми прощава
и казва ми: \'\'Браво!
Живей! На теб се полага!\'\'

И вървя напред бодро,
и вървя напред гордо,
към мечтите, напред, най- накрая!