Пияница... несретник... наркоман.
Човек на дъното на обществото.
Човек ти би пребил - да бъдеш пак пиян
и скиташ се без цел и без посока...
...ти си един човек прекрасен!

А теб пък никой те не иска,
защото си чудак и все затворен.
Света около тебе те притиска!
Приятелю, не си виновен!
Ти си един човек прекрасен!

А ти... ти удряш ме, а инак
душата ти зове ме!
Аз виждам те как страдаш
във същото туй време!

Не ще те изоставя -
глава сега извръщам,
понасям, а пък после другата
страна обръщам!
Защото си човек прекрасен!

А вече и да искам, не мога да избягам -
Душата ми видя душата твоя.
Видя я и се влюби в нея!
Съзря на съществото боя!

И туй страдание на тоя свят
бе по-трогателно от всичко!
Сега за мене ти си брат,
а любовта - спасение едничко!

Душата ми сега към твоята
запътила се е тъй както
розата обръща се към слънцето
във знойно лято!

Ти блъскай ме и удряй,
обиждай и съсипвай...
това е само външно -
душата ти зове ме!

И няма да се спра,
докато и двамата не разбереме,
че и аз, и ти (и хората
около мен и тебе),
че всички сме прекрасни!