ТОЙ стои там - отгоре
над облаци, звезди, планети
и гледа със отнесен поглед
и тропа с огнените кастанети.
Хванал здраво Вселената, Времето
колко много се смее
над глупавите, жалки стремежи
на човекотаралежите.
И се чуди на тоз свят полудял-
за къде се е втурнал
и колко е алчен и изпростял,
дори не открил чудо и гуру.
И колко двулични двукраки
крещят от олтари за мир,
а водят свещенни атаки,
смърт сеят за паднал кумир.
А ТОЙ - тих и безмълвен
разпръсква Любов, Светлина
и чака някой да Го зърне -
за да разкрие тайната на Вечността!
Руми