Всичко е празно...след теб ми остана само тишината.
В бялата стая, прожектирани спомени върху стената...
Толкова истински, че почти усещам твоето присъствие...
Но проблема е в това, че не мога да се освободя от твоето отсъствие...
Всичко е същото... само в мен настъпи тази промяна.
Просто нямам идея, как да преживея това, че те няма...
Хиляда пъти опитах да обърна, тази проклета за мен страница,
но не се получава, в съзнанието ми впил си се, като пиявица...
Липсваш ужасно, през всяка една от безсънните ми нощи,
колкото и да се боря и да отричам, знаеш, че обичам те още...
Проклет да си! Ненавиждам те за дето така ме беляза,
че ме излъга, че обичаш и с мен е различно и после ме заряза!