Погледна я. Очите и пламтяха,
нещо дивно през тях прелетя.
Страстно увличаха, мощно зовяха...
\"Мен ли търсиш? Аз съм Любовта!\"
А после... Всичко изведнъж изчезна!
Изчезна изворът, менчето, ТЯ...
\"Сънувах ли? Или беше само надежда
да срещна именно тук Любовта?\"
До утрото се скита момъкът без умора,
от преживяното и учуден, и вдъхновен.
\"Боже, наистина ли пред мене отвори
пространството към други светове?\"
От кръчмата песен в тишината долетя
с обърканите ноти на някакъв пиян,
а младежът изживяваше тихо страстта,
породена от огнени очи и кръшен стан.
.....
Как препусна поемата ми по своя воля?!
А аз си мислех, че здраво юздите държа!
Но сега за едно едничко нещо се моля,
нежната Луна да не ми прошепне лъжа.
Че тя понякога се поражда без да искам,
увлечена от приказният си сюжет...
Луната ми се присмива и лудо се киска,
а аз се чудя- Как да продължа напред?
...................
следва
aza-9