Законите които след време щяха да крепят вселената върху плещите си, все още не съществуваха.
Бледи отенъци на космични явления едва издаваха присъствието си, забулени дълбоко назад, в миналото на все още бълбукащата и нажежена обител на младите звезди.
Феноменалните сили които оформяха облика на тъмния кръгозор се бяха концентрирали върху времевата линия на едно явление, което скоро щеше да изгрее във форма която да инжектира красота в колосалната разруха.
Все още неподозиращите материи и частици се гмуркаха в огънят който някога им бе дал живот, слепи и глухи за представлението което те първа щеше да се готви за голямото си показно.
Някога две невинни искри, намиращи се на две съвсем различни места в тъмнината, подкладяха огън който щеше да привлече купища и купища жадуващи да получат късче от бушуващата, даваща живот, ярка надежда.
Създавайки пулсиращият облик на най – впечатляващият лагерен огън във вселената, който се въртеше около себе си със скорост настъргваща пределите... преглъщайки всеки апокалипсис случващ се в сърцевината му със суетна лекота.
Едно нещо само не бе наяве, един малък детайл който никой не подозираше че ще бъде проявен.
Тези огньове принадлежаха един на друг, плъзгаха се един към друг, за да могат един ден да се превърнат в едно великолепно цяло, един титаничен поглъщащ се отново и отново, сияещ сигнал в тъмната шир.
И когато вече всяка преграда между тях беше паднала, хармонично и елегантно те се награбиха един другиго.
Извъртайки се, сгромолясвайки се във всички посоки, стенейки раздираха и изпепеляваха всичко в близост... и все пак от достатъчно разстояние всичко това беше просто един бавен танц.
Мърдаща картина променяща композицията си многократно с всеки миг, едно явление напомнящо за това колко хаотично може да бъде едно привличане, и колко красота може да се намери в погромът му.
Нямаше да бъде нито първото, нито последното от родът си, много други щяха да сторят същото... дали по свое желание или не, те ще горят бясно и ще озвучават завинаги релефът на тъмния хоризонт.
- - -
С плавна изящност... в прегръдката на тихата разруха.