Безлунна и проклета нощ.
Звездите до една се скриха.
А мрака- да го режеш с нож.
С тъга очите се покриха.

И стна тъмно, като в гроб.
Сърцето пътя си загуби.
Затихва белият ми дроб.
Душата май ще се погуби.

И в този тъмен късен час
аз стискам зъби до полуда,
за да дочакам пак за нас
едното слънце с радост луда.