Долепил ухо до нежните устни,
чувам разголения ти мозък да ми шепти:
\"И аз имам девствена ципа,
не се колебай! Ела, проникни!\"
Ципът разтваря входните гънки,
и, сякаш съм червеят на съмнението,
до дъното на необятните дълбини
дълбая дълбоко, без спънки.
После, от неродените мисли преял,
далече от влажните слабини,
затварям лакоми бърни.
Почувствал се остарял, уморен, оглупял,
но не, чак толкоз кахърен,
макар и наум,
да те оседлая, Музо, пак съм успял -
значи съм, все още, кадърен!