Нежен допир-
тих ответ,
аз съм пламък-
ти си лед.
Ти отново
не разбра,
мислиш-
всичко е игра.
Но не е,
не е, уви,
слънцето
се вече скри,
а съм аз,
отново аз,
пак дочувам
твоя глас.
Ти се връщаш
пак при мен
като песен
и рефрен,
и за кой ли
път сега
те обичам...
Докога?