В живота си останах Пепеляшка. Не се изпълни древната магия... Не се превърна тиквата в каляска... Пантофката не смогнах да открия... &nbsp; Край пепелта на старото огнище останах, свита в роклята си груба. Очаквах много, не получих нищо. А туй, което имах, го изгубих... &nbsp; Поспираха се принцове фалшиви. Излъскани. Напудрени. Обаче конете с неспокойните&nbsp; си гриви изхвърляха излишните ездачи. &nbsp; Един&nbsp; замръкна&nbsp; в малката&nbsp; ми&nbsp; стая... Ще го пробудя с вятърна целувка. И ще го пратя вдън гори потайни - да търси стъклената ми обувка.