Ти би могъл да си измислиш утро
и зад красиви думи да се свиеш,
ала в душата пак остава пусто,
ако обичта в нея се не крие.
Ти би могъл да нарисуваш пламък,
под чужди ласки тайно да се стоплиш,
но твоя огън ще догаря жалък :
там, сред студа на погледа ти молещ...
Ти би могъл да притежаваш сила
и планини със нея да преместваш,
ала във вихъра на таз стихия -
само свойта болка ще усещаш!