По ветровете послание ти изпратих
и то дано да стигне някой ден до тебе,
дано, където и да си, да го очакваш -
макар да бъде там след адски много време.
И със птиците аз дори се наговорих,
прошепнах им каквото исках да ти кажа,
след което отправих поглед към простора -
надявах се и ти натам да гледаш даже;
надявах се този вятър да те погали,
на устните ти да се спре поне за малко,
а те за моите да бъдат толкоз жадни,
че да съзираш само мен у всяка сянка...