Предговор

„Колко ли ще трае вечният ми сън

и какво ще видя,

когато се събудя?

Дали ще бъдат същите хора отвъд,

а завистта им…

дали все още ще е жива?“

  Има ли път без край? Има ли история без завършек? Отговорът на тези два въпроса е един и всеки един от нас знае, че той е „НЕ“. Същото важи и за човешкия живот, независимо дали го разглеждаме като един път – рано или късно, изминавайки пътя, достигаме неговия край; дори да разсъждаваме над човешкия живот като на една история – колкото и дълга да е тя, колкото и драматична да бъде, винаги настъпва моментът на нейния завършек.

  Повечето хора обаче се притесняват, изпитват някакъв вид страх да разговарят на тази тематика, което, ако се замислим, изглежда малко нелогично, тъй като какъв смисъл има да отбягваме нещо, което сме наясно, че ще ни се случи още от първия миг, в който сме се появили и сме поели първия си дъх. Не е ли по-добре да приемем тази участ вместо да живеем целия си живот в заблуда, изпълнени с мания за вечност и понякога дори за излишен блясък и величие.

  А не е ли още по-приемлив вариантът да се замислим над това какво ще оставим след себе си, понеже ние може да сме преходни, но има неща, които не са. Всеки от нас трябва да е наясно, че в смъртта няма нищо необичайно, а относно нейния „облик“, то той се определя от съзнанието на отделния индивид : от това какви предразсъдъци има там, какви са неговите страхове и също така зависи от обществото, в което живее.

Лично аз съм по-склонен да повярвам, че човек се страхува не от самата смърт, а от начина на умиране – дали ще има болка, дали ще е докато спи и т. н. Смъртта не е нещо, което ще се случи на мен, а на съседа например – няма. Както вече споменах: всеизвестен факт е нейната неизбежност, но в тази книга аз не желая да ви запознавам просто с факти. Бих желал да говоря за фактите, но поглеждайки и между техните редове. Искам да ви покажа някои различни гледни точки по една от най-важните теми за нашето съществуване. И не, аз няма да ви „свалям звезди“ или да чертая илюзии и да губя десетки страници, за да ви разкривам разни астрални пътешествия – ще споделям РЕАЛНИ случки с реални хора… ще ви заведа близо до мястото, където дори самият аз съм бил, макар само за броени часове.

НЕКА ЗАЕДНО ОТПРАВИМ ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ… СМЪРТТА…

„Не се обръщайте назад, защото пътят вече е изчезнал и тротоарите му са повече от бледи… „