Темата за смъртта е необятна и непроницаема като темата за живота и… малко повече.

Тези две теми са основателно обединени в трактовките на Петър Иванчовски в книгата му „ Един различен поглед към смъртта” , защото животът и смъртта са двата портала на Душата, през които тя преминава. Авторът е систематизирал  в 9 глави многовековното човешко познание по тоя вечен екзистенциален въпрос, като проследява и обхваща материалистичната, религиозните, езотеричните и духовни визии относно смъртта. Фолклорните традиции, обичаи и вярвания, философските школи и случаи от лекарската и реална житейска практика… Това е един сериозен и интелигентен опит да се проникне отвъд видимото чрез средствата на човешкия опит и познания. Но… достатъчни ли са те? И, възможно ли е по емпиричен път да се разгадае същността на битието?... Едва ли. И авторът, макар и млад,  добре осъзнава това. Още древните мъдреци от Изток са казали: „Същността на битието не може да бъде обект на научното познание”. Съзнанието е в плен на дуалистичните заблуди чрез ума и е насочено навън, в състояние на привързаност към желанията си и видимото. Когато нивото на съзнание се разшири дотолкова, че изчезне отъждествяването между гледащ и гледано, между този, който вижда и видяното, между интелект и собствено опитно поле, идват и отговорите на всички въпроси…

Само тогава сетивата се обръщат към „Аз-а”, същинския, и отпада булото на илюзията, в която живеем и задаваме въпроси. Йога – сутрите на Патанджали са добър пътеводител на узрелите за това Души.

А дотогава… Дотогава човешкият Дух ще странства из пределите на безпределното, търсейки отговор в аналитични и научни постановки. Защото „Смъртта е само нежен преход за Душата”…

Нека тази книга бъде този отправен източник за вас - с богатата си фактология и личния търсачески поглед на Пепи. Успех на книгата, тя го заслужава!

Илко Илиев