Темата за смъртта – тази, която е неизменния свършек на всеки жив организъм, прекъсване на неговият живот, е тема, която все още е по-скоро табу за нас, хората. По няколко причини:

 на първо място  - никой от нашите близки, които са си отишли от този свят, по никакви причини не са се върнали оттам, за да ни кажат колко е хубаво мястото, където са – независимо от това дали  е рай или ад.

Тези понятия са свързани неизменно с битуването на хората, пречупени през призмата на религията като водеща вяра към онази върховна сила, която ни съпътства, създава, унищожава. Всеки индивид, в зависимост от своите възприятия за света, намират своя ад и своя рай. Намират по своему възприятията за смъртта като преход, като край или като начало на един по-различен начин на съществуване отвъд материалното, отвъд комерсиалното.

Като физиологичен процес смъртта се възприема като нещо болезнено и страшно – именно този процес слага край на съзнателния живот на хората, съпътстван от материалното, което те са трупали приживе. В крайна сметка смъртта е тясно свързана с всеки един от нас. Въпросът обаче е какво се случва от там нататък.

В своята книга Пепи Иванчовски се е добрал с максимална точност до всичко онова, което се случва след прекъсване на физическото, т.е. материалното тяло във водовъртежа на съзнателното житейско съществуване като елемент от природата, от която сме неизменна част.

За смъртта като процес може да се пише дълго. Но ние често сме в догадки и невежо незнание за нея, а това предизвиква непреодолимото чувство за страх от нея. Но авторът се е постарал да сведе своите представи за това, сякаш тя е необходимост. Той успява с лекота да изложи своите представи за нея, благодарение на своите търсения и познание за това.

Достиженията на съвременната наука дали ще успеят да ни дадат по-пълна и ясна представа за смъртта, или ще съсипят всичко онова, което „Висшия разум” е създал, това не можем да знаем. Но защо не можем да приемем смъртта като „ необходимото зло”, което ще ни препрати в един некомерсиален и принципно по-добър свят, модел на съществуване  - там, където сме зависими единствено от разума и топлината в душите си. В този смисъл смъртта е „раждане” на нещо ново, съвършено различно и съвършено красиво?! Защото светът е една спирала – напред и нагоре. А в природата нищо не се губи, само преминава от една форма на живот към друга.

В заключение – мисля, че тази книжка ще донесе успех на своя автор, именно защото той възприема смъртта като форма на живот.

Попътен вятър на дързостта, Пепи! И успехът на твоето начинание ще е налице!