Нощта присъпва. Пак е плаха.
И пак настава гробна тишина.
Минутите изнизват се с неохота,
а секундите се топят в самота.

Луната пак те омагьоса!
Разтвори се в твойте сънища!
Без дрехи е! И пак е боса!
Тя! Само тя е самодивата сега!

Но внезапно показва се една звездичка
и скарва се на лунната си сестра.
Тя иска те, но пуска с надеждица – искричка,
че от утре няма да е вече сама!