А, сетих се, селцето не описах,
живота му, природните му красоти,
но нали аз със сюжета закъсах...
Читателю, сега бързам, извини ме ти!
.........
На това селце, в покрайнините,
в къщурка малка жвееше с тъга
горе, в подножието на планините,
с дъщеря си - една странна жена.
Събираше билки и горски плодове,
лекуваше слаби, урочасани, болни...
Дъщеря и Селена бе горско дете,
свободна, млада, красива и волна.
Имаше си козичка и куче - другар,
обикаляше вечно с тях планината.
В селцето ходеше само на пазар,
нямаше ни дружка, нито позната.
Надпяваше се с птиците горски,
къпеше се в близкия весел поток,
живееше далеч от живота хорски,
катереше се по своя връх висок,
гледаше нощем звездите, луната,
мечтаеше към тях да полети,
в душата И никнеха тихо крилата
и радостно ги възпяваше в стих.
Но злото почивен ден няма!
Завидяха на волноста и сили зли.
Те отвориха в сърцето и рана,
от която не можеше да заспи.
......................
следва
aza_9