Отиде си от мен жената,
а аз останах вече сам.
И чувам песен непозната,
в която думите не знам.

И някаква печал във мене
забива в гърлото ми кол.
И май сърцето ми във плен е
и аз се чувствам чисто гол.

И гол оставам, като пушка-
без чувства, порив и живот.
Отвя ме вятър, като шушка
и всичко е един комплот.

Сега разбирам, че няма смисъл
да тръгна да я гоня аз.
А договор не съм подписал
и ненавиждам този час.

След лоша дума ли замина,
сърцето в мен ли охладня?
И времето ли ни премина,
че вече май заесеня?

И стъпките й още чувам...
Престанах да се чувствам мъж.
И в този час дори кукувам,
че сам останах изведнаж.