Една Душа - тъй жадна за Любов, 
самотна по света се скита.
И търси своя Божи благослов,
с надеждата за ангелско обичане.

Пари и слава не мечтае,
не иска клетви, или вричане.
За всичко земно тя нехае,
в копнежа си за слънчево обичане.

Жадува за небесен полет,
далеч от земни измерения.
В ръцете носи аромат на пролет,
отрекла пошли земни въжделения.

Очите и\' са все в небето,
там - дето птиците достигат.
Копнее за небесните вселения,
които смъртните очи не виждат.

Дълбоко притаила свойте болки,
смирено влачи тежкия си кръст.
И гърчи се във сатанински огън,
във битка да надскочи земния си ръст.

val - Валентина Цвяткова