Скитника - силует в света ръбест
преглъща незаздравели рани.
Замеря с тишини самотните нощи.
Пропукани илюзии – хвърлени въпроси
в горчивите дни на трудния си свят.
Събира парченца надежди
за кърпене на издрасканото сърце.
Мокри тъжни очи, уморени
от пътища и безпътици
търсят топлина. В нечии очи.
© Ванко Николов (Starkmaster ® vn)