Докога ще съм все тъй тъжна и самотна?
Кога ще дойдеш и ще ме прегърнеш
и мъката във радост ще превърнеш.
Побързай, ела, не искам повече да съм сама.
До прозореца отворен стоя
и със сълзи на очите твоето име мълвя.
Любов единствено те назовавам
и само на надеждата се уповавам.