Заклещена между 
стрелките на времето
се боря със живота.
А той тушира ме с въпроса:

- Аз ли съм по от най?
Стига мечтай!

И понеже котка
по гръб не пада 
хитричко измърках:

- Ей,  Ти!
Виждал ли си сянката 
дето след тебе върви?

Обърна се тогаз, 
ловко аз се превъртях 
и така го изиграх!
Избухнах в смях:

- Глупако, не ме е страх 
да те прескоча. И сянката ти 
хладна ще прегърна дори.
Жадно чакам целувка да ми дари!

Тогава така ме зашлеви,
без дъх остави. 
Между тях останах
и ясно видях.

Няма смисъл от всички
гоненки и натрупани мечти.
Там всички сме равни...
Ти се замисли, истински ли си?

Дълбоко вдишвам.
Жива съм.
Още колко ли живота имам
да издишвам?