Седиш на брега.

Вечерен бриз.

Чайка присмехулно грачи

в храсталака

откраднала суха баница

от кофата за боклук.

А други две врещят

разкъсвайки гълъб надве.

Преглъщаш поредното

приятелство,

предателство!

А любовта е

просто дума.

Горчилка във

луксозен целофан.

Един от всички интереси,

който с настроенията

се мени.

Кълнат ти се,

че те обичат!?

И ти си им приятел

и всичко, завинаги!?

И няма никога да те оставят!

И никога не ще те предадат!

Но всъщност

себе си обичат!

И затова се взираш

сред звездите.

Последната надежда

за Любов!

Посветено на един мой “приятел”, който ме прегърна и през сълзи ми каза: -Ти беше и си прав за всичко!