...На всички хора, които бяха и не бяха в живота ми… по всякакъв повод и под всякаква форма… На онези приятели, които са винаги зад гърба ми, за да ме закрилят, и на онези, които ми обърнаха гръб… на всички, които ме обичат, и на онези, които не се осмелиха… на хората, които познавам, и на онези, които не можах да опозная… Животът е борба…
На момичетата, които срещах - онези, които приех като свои сестри...
На момчетата, които харесвах, и не харесвах…
На онези, които нараних…
На онези, които обикнах от сърце, но не можах да имам.
На онези, които имах, но изоставих.
На класната ми…
На съучениците ми…
На приятелите, които годините не ми отнеха…
На всички, които срещам по улиците на моя град...
*****
Знаете ли какъв е мирисът на дъжда? Харесва ли ви уханието на пролетните люляци? Какво е това, което Ви кара да сте щастливи?
Чували ли сте песента на чучулигата? Какво е спокойствието на гората? Отпускаща мелодична музика по радиото, споделен миг, една истинска и щастлива усмивка… зад кулисите... стара снимка, забравени илюзии, танцуващи в съня си…
Чудеса съществуват ли? Не! Не съществуват чудесата. Защото хората създават чудеса.
Една усмивка е нужна да си щастлив, един миг на красота само.
Истината е в красотата и красотата е в истината.
Нима е нужно нещо повече?
Периодите в живота са като сезоните - сменят се. Чувствата са преходни. Състоянията, в които се намираме всеки миг, всеки ден се менят и времето сменя хода си. И всичко изчезва за миг. Остава само истината!
Кажете ми нещо, което обичате, което ви вдъхновява.
Припомнете си някой хубав миг.
Хубав филм.
Аз помня например движението по коридорите на училището…
Помня часовете по биология, помня блясъка в очите на приятелите си в новогодишната нощ… помня и вихрените танци в дискотеката…
И когато за първи път прекрачих прага на университета.
Помня похвалите на доцента след финалния изпит.
Помня всички сълзи. Всички нощи. Който не плаче, той не чувства.
Помня усмивките от старите снимки…
Тези моменти ме стоплят…
Не би трябвало да ме връщат назад… те са само страници от книгата. Но не са просто спомени, а споделени мигове. Истински, незабравими.
Исках да кажа толкова неща…
Толкова неща исках да направя…
А ако върнех времето?
Не, не искам да връщам времето!
Времето е в нас и ние сме във времето…
Не искам да връщам миговете, не искам да връщам дните.
Нека всичко си бъде същото. Такова, каквото е било.
Да остане.
И Вие останете същите! Не се променяйте за никой и за нищо!
Обичайте! Махнете с ръка на всичко…