Възприемане на смъртта. Различаващите се гледни точки и различните погребални ритуали.

В началото на книгата бе споменато, че индивидът възприема смъртта в зависимост от обществото, в което живее. Факторът общество в действителност има ключова роля, тъй като в различните краища на света хората реагират по различен начин на умирането, имат различни обичаи, които за другите общества дори могат да се сторят неприемливи и скандални. Истината обаче е много проста, а именно, че има места по света, където хората възприемат края на човешкия път като нещо съвсем нормално и съзнателно са възприели този момент от живота като част от своето съществуване – но като част, не и като край. Това им помага да не се страхуват от процес, който се явява естествен в природата и е общовалиден за всеки жив организъм.

Индонезия :

В Индонезия например разбирането на хората за смъртта далеч не е като за нещо лошо или трагично. Там тя се възприема като положително събитие и дори когато в едно семейство има умиращ човек, неговите близки, които имат възможност да са до него в този момент, го насърчават да умре, нашепват му, че това не е краят, а просто преминаване на по-високо ниво от неговото духовно развитие.

Нещо друго, което изглежда шокиращо за повечето европейци – в Индонезия, когато човек почине, погребалният ритуал се извършва не в затворен ковчег, а на така наречените публични арени, на които има специални огнени клади, които се поддържат денонощно горящи. Там, пред погледа на стотици хора, тялото на покойника се изгаря публично. В Индонезия хората вярват, че мъртвото тяло трябва да бъде изгорено възможно най-бързо, след като душата го е напуснала, тъй като то лесно може да бъде обладано от зли духове и нечисти сили. Рядко се оставя човешки труп да престои часове или дни, преди да бъде погребан.

На пръв поглед това може да ни се стори отблъскващо, но в действителност показва колко силна е вярата на това общество във вечността на човешката душа, вярата, че физическото и материалното е само един незначителен епизод от един дълъг път, който е възможно да няма край.

САЩ и Европа :

В тези региони от света има цяла индустрия, специализирана в погребалните ритуали, но не на това ще обърна внимание.

Отношението към смъртта е доста по-различно. Смело може да се твърди, че тя се отбягва. Във Великобритания например около 80% от погребенията са със затворен ковчег. Масова практика е и балсамирането на тялото както и то да бъде гримирано. Целта е покойникът да изглежда не като покойник, а като унесен в сън, като че ли има някаква граница, стена пред истинското лице на смъртта – обществото съвсем съзнателно се опитва да я отбягва, което ме навежда на мисълта, че именно това е основната причина мнозина от нас да се страхуват от нея, да си я представят като нещо ужасно. А я си представете смъртта като една красива и изкусителна дама или пък като очарователен млад мъж – не би ли ви се приискало да потънете в такива обятия, да усетите поне за миг блаженството от тяхната прегръдка и сладостта от дрямката, докато такива ръце ви милват…