Преследват ме в нощта две сини очи,
обсебват ми ума - създават мечти.
Поглеждайки в тях - усещам, че се губя,
защо ме карат те отново да се влюбя??
Бистри и дълбоки, като морските води,
блещукащи, сияйни, като две звезди -
карат ме със тях да преплувам морето,
да стигнем заедно до брега на щастието.
И ето ги пред мен - отново ме зовът,
идват в нощта ми и крадат ми сънят.
На очите сини, дали аз да се доверя?
Поемайки риск накрая да остана сама!