Ако ръката ми във твоята стопи се
и тъмни сили отвлекат ме надалеч от теб,
ако сърцето ми от твоето изплъзне се
и черни замъци се появят отпред,

ако изчезна цялата оттук
без дума, без сълзи и без следа,
ако се скрие слънцето дори напук
и сам самичък си на таз земя,

сърцето си безстрашно облечи в доспехи
и да ме търси го прати,
по прашните и стръмните пътеки,
по непристъпните скали,

криле му дай над зидовете да прелитне
и без очи да ме съзре,
а моето във миг да му откликне
и там, до него, в радост да замре,

безмълвно, жадно двете да се впият
едно във друго; времето да спре;
ако загубиш ме от себе си, любими,
не се плаши, ще ме откриеш със сърце...


Д.Б.