От търсвене на смисъл и на вечност,
пропуснахме да вдишаме мига.
А той не чака и си тръгва вече,
оставил между двама ни следа.

Затуй и не успяхме да се случим -
на времето във бързата река.
И колко още трябва да се учим
да хващаме подадена ръка?

Животът ни поставя пътни знаци,
но ние се препъваме във тях.
А после обвиняваме съдбата
и без да знаем, стъпваме по грях.

От лутане в неясните контури,
изгубваме най-вярната следа.
И жънем болка сред житейски бури,
додето в нас узрее мъдростта.