Родила съм се мъничка, като перце.
Но мъничка душата не остана.
Порасна, дадох й криле.
Но не отлитна, с мен остана.
Пораснах, пак с душата на дете.
Мечтите ми пораснаха със мене.
Крила им дадох, да летят.
Прекършиха ги уж добрите хора.
Сега мечтите ми са леки като перце.
Душата ми подобно на дете
в сърцето на кълбо се свила.
Пораснах, но не се научих да летя.
Все някой сочи черната земя
и казва: Само тука е за хора.
Реших, ще се родя отново.
Ще си остана мъничко перце.
На ласките на вятъра ще се оставя.
Ще се науча да летя. Отново.