Ти си въздухът, който дишам.
И понякога така не ми достигаш.
Ти си слънцето в моя ден.
Искам всеки ден да изгряваш.
Ти си морето със сините вълни.
Залей бреговете на моето тяло.
Напомни му, че само с любов
всяка капка раздава прохлада.
Ти си бурята в моите гърди.
И не искам да стихва до гроба.
Да бучи, да трещи и гърми.
Да напомня ни всеки ден, че сме живи.
Че още ръцете треперят от страст,
че още телата ни допир жадуват,
че още очите при липса болят,
че още и още ни има.
Ти си... още толкова много неща.
С три думи- ти си всичко.