Помниш ли, когато бяхме малки,
как си правехме палатка -
одеяла и книги и тетрадки...
как играехме на жмичка с баба
и на скрит предмет...
после майсторяхме с Митко
разни фигурки безчет.

Как мама ни четеше приказки...
как играехме си заедно...
как се биехме и карахме...
толкова напразно...
а като ни наказваха,
колко бързо се сдобрявахме.

Помниш ли кога
за пръв път ме прегърна, братко!
Бях на няколко годинки,
там, пред портата...
точно до лозата...
ти замина
да те оперират.
Просто стана
без да мислим...
Сякаш сън сега е...
беше ли..не зная...

Помниш ли, когато
беше мъчно ти за мама...
как работеха все наште,
как разплака се в леглото,
в тъмната ни обща стая,
когато си говорехме
преди да заспим...
Как те утеших накрая...

А после...после как тъй стана!?
Как така станахме чужди!?
Мили братко...как ли съм те мразел!?
Как разрих таз пропаст помежду ни?

Не съзнавах, братко, не съзнавах,
колко трудно е да бъдеш пръв!
Сам друма си да копаеш!
Сам - със своя пот и кръв!
Сам със свойте страхове!
Сам - със своите тревоги!
Братко, толкоз ми се ще
да ти кажа, че по твоя път все ходя!

Че без теб съм никой...никой!
Ти показа ми как да се боря!
Ти ми беше съдник, пример...всичко!
Ти ми вливаше в сърцето воля!

Ти направи повече за мен
дори от мама и от татко...
и признанието твое ден след ден
ставаше мечта най-сладка!
Братко... скъпи братко!

А във същото туй време лъжех себе си -
ти беше лош.
Ти уж ми бе оставил белези,
които пречат ми да влея в себе мощ...
да бъда като тебе!
Едва сега разбирам, братко,
какъв глупак съм бил.
И искам просто днес да те прегърна -
аз времето не ще назад да върна...
Мечтая да съм с тебе мил.
Мечтая си да мога с теб да се шегувам...
да стоплям твоята душа!
Не знаеш колко сълзи съм излял...
сега пък пиша ей това...
а искаше ми се въобще
да можех да не пиша...
(душата ми напря...)
...да можех ей сега...във четири без пет
(и то сутринта)
да можех на звънеца ти да звънна,
да ми отвориш
и да те прегърна...

за болката ми ти да разбереш...
А вместо туй сега \"събирам сили\"...
чрез тези тъжни върволици криви
ще хвърля мост до теб!

Една врата дели ни
и глупаво е - но не смея...
ала обещавам си -
един ден
ще я преодолея!