В една безсънна нощ Селена
дочу глас, навън че я повика
и нали беше млада и зелена,
излезе тихо - \"Кой ме вика?\"
Небето бе ясно, луната сияйна,
гората шепне шепот съкровен,
но се отвориха бездни потайни
и някой изрече- \"Ела при мен!\"
Майка И все повтаряше, че си
изгубен ако вън си в късна доба,
че зли сили с огнени очи и коси,
вземат душата ти и я поробват!
Настръхна сърчицето и от страх,
мракът я изплаши, разтревожи.
\"Майчице, как забравих за Тях,
не вярвах, че това е възможно!\"
Прекръсти се и сплете ръце Селена,
после изтича вътре и в молитва,
непокорството - помоли просълзена,
майката да И прости. А тя... Политна!
Разгони злите сили- страшни самовили,
чрез сила необятна, почерпана от дните,
в които бе влюбена, макар и самовила,
в които се бореше да е обичана, да обича.
....................
следва
aza_9