Да потъваш в забрава... е лесно,
да проливаш горчиви сълзи,
да се сриваш, да бягаш безчестно,
да вменяваш си чужди вини.
Да въздъхваш, че днес е съдбата
отредила пак... удар суров,
и към дъното тегли душата,
като камък на шия, жесток.
Изкрещи, че удавник не искаш
ти да бъдеш на тази земя.
Дай си шанс! Стъпи на краката
и изтласкай се пак към брега.
И тогава викни: \"Не допускам
да съм жертва, да падам сразен.
От живота лимон ще изстискам,
лимонада... за теб и за мен.\"