Часът е гад,
фрагмент,
душевен стон,
комплимент към суетата
и смъртта.
И неин бастион.
Баща часът е
на минутата -
гнила ябълка
от беззъбата кошута
на банална похот
ръфана.
А какво да кажем
за секундата?
Тази молекула,
безценен атом
на безсмислието.
На кървава пустия тундрата.
За стотна
от секундата
часът
превръща се
във ден,
той в седмица,
тя в месец,
той в година
всички те - във вечност,
в която
(явно!)
(освен за тичане и бързане)
няма време
и за миг човечност.