Появи ли конкурс във нета,
почват битки - стой, та гледай.
Почва луда надпревара,
колко сме добри да се покажем.
И събираме си грамоти на склад,
да почесват поетичното ни его.
А в Душата - що е тоя хлад,
чак се вледеняваме от него.
И когато някой ден приключим
Пътя и в земята кротнали полегнем,
опечалените ще ги натрупат
до главата - че да си ги вземем.
А пък ние - ще тръгнем със една Душа,
дали призната, или пък не от всички.
И ще изгният в забвение и пустота,
награди, грамоти и грамотички...

val - Валентина Цвяткова