Понякога, уж случайно, ще ходя там, където ходиш ти. Ще вперя поглед в теб, с усмивка ще те питам: \"Как си?\" Ти навярно ще отвърнеш: \"Добре, а ти?\" Аз ще се усмихна, ще ти отвърна и ще си тръгна. Ще спра за секунда. Сърцето ми ще крещи: \"Искам го, остани!\" А разумът: \"Той е с друга, не се меси!\" Ще си спомня за онези дни, в които жадувах устните ти и се чувствах защитена в прегръдките ти! Може би ще пролея и сълзи, но ще ги избърша, ще се обърна, ще ти метна и ще се тръгна!!!