Успение Богородично! Хората, предимно жени, бързат към храма. С тях и аз. Обичам църковните празници. На тях се чувствам някак необикновено благоговейно. В такива дни измервам колко съм \"израснала\"... пред Бог. Странно нещо е човекът. В него се борят доброто и злото и само той може да позволи кое от двете чрез себе си да изрази, кое от двете в него да преобладава.
Ето и днес. Вглеждам се в лицата на хората вътре в църквата \"Успение Богородично\" и се питам колко от тях наистина разбират защо са дошли тук, колко от тях имат истинска нужда да са в храма и колко от тях лицемерно присъстват.
Когато дойде време да се направи водосвет, всичко чинно и привидно търпеливо стояха и чакаха. Помислих си, че поне тази година няма да има блъскане и натискане между човеците, за да се докопат до вода от водосвета. Надявах се да е така, заради онова \"израстване\" в Бога и човеколюбивите принципи, на които Той ни учи.
Е, надеждите ми се оказаха напразни. Човешкото стадо така ме приклещи, че въпреки намерението ми да се оттегля и изчакам да отмине грозната картина, не успях. Отчето беше в същото положение. Опита се на няколко пъти да въдвори някакъв ред - не стана. В един момент се отзовах съвсем в близост до единия от съдовете със светена вода. Там възрастна жена, изливайки светена вода в шише през фуния, мърмореше, че колко време вече така наливала на хората вода, а за себе си да налее още не успявала, че дори фунийката била си донесла от къщи... Шишето държеше по-млада жена, докато бабата наливаше. По-младата жена тихо й говореше, че не е знаела, че и фунията е нейна и че... Боже, какви нелепи обяснения между двете, докато ти ни учиш да правим за ближния това, което би ни се искало той да прави за нас! Да му служим както служим на себе си. Водена от тази мисъл вметнах с дискретен глас: \"Нали трябва да мислим за себе си толкова, колкото и за другите?!\"
Репликата ми беше отправена към по-възрастната жена. Тя изглежда не ме чу, обаче по-младата ме беше чула. Шишето й вече беше пълно и тя използва точния момент на оттегляне, за да се извърне към мен и да просъска: \"Вие къде се бъркате?\"
Досмеша ме. Змията на злото се навира, изглежда, вече и в църквите. Вместо смирение - просъскване. Вместо любов между човеците - злоба. Вместо вслушване - гузност. Мръсни сърца, мръсни души. Само дето не се учудих от подобна реакция, защото живеем във време, в което маските падат, душите лъсват и е невъзможно нищо да скриеш. Още повече от Божиите уши и очи.
Аз вярвам, аз зная, че Той видя и чу всичко това, което ви разказах и един ден ще отсъди и измери по Неговия аршин. А до тогава нека просто се смирим!
Дни на пречистване, дни на прочистване са...
Най-тъмно е преди разсъмване.
15.08.2013 г.
Галина Петрова