Отново дъжд... И в тъмното възкръсва
усещане за друг такъв порой.
Да се завърнем в онзи ден  е късно -
след толкова години на застой.

След толкова години равнодушни,
превърнали дъжда в природен факт,
а вятърът - в един поток въздушен,
навял листа пред сивия ми праг.

Днес пак вали. Но капките танцуват,
обагрени от  звездна  светлина.
Ловя ги в шепи и им се любувам -
сълзи са те на старата луна.

Те парят под дъждовните ми пръсти,
оставят по ръцете ми следа...
И не цветя, звезди за тебе късам
и искам да ти подаря една.

Да се превърне танцът ни в магия,
земята да звъни от топъл дъжд.
А в центъра на нощната стихия
да бъдем  пак сами.  Жена и мъж.