Отпивам Живота на глътки
от стомната пълна с безвремие.
Облизвам случайните пръски
и ще пия - до безбройни победи!
Ще пия и бури и сила -
да ги вливам в сърцето
и ще мина през дните си скрила
дълбоко на страха острието.
Ще те изпия - до последната капка
със блян, надежда и стръв.
До последната хапка!
И тогава ще срежа пъпната връв!
И тогава ще бъда свободна
от земния прах и суета!
От онези невидими окови
впримчили човешката душа!
Руми