Някога беше дива самовила зла,
но се влюби безумно в дърваря,
и го обикна. Тя вееше огнена коса,
нехаеше за адските закони стари.
Бе полегнал той в тревата млада,
да си почине с усмивка на уста.
Тя приближи и си поиска награда
от Бога- дърваря неин да бъде сега.
Бог чу я и стори това да се сбъдне,
но дяволът страшно я прокле-
\"Да го имаш, но от ден- до пладне,
да станеш смъртна, сама и с дете!\"
Оттогава самовилата страшна,
стана най-влюбената жена в света.
Обичана, желана и прекрасна,
със своя дървар щастлива тя заживя.
Но един ден любимият и не се върна.
Три дни го търси из планината сама.
Ни помен, ни кост от него не зърна,
онемяха дърветата и птиците в леса.
В лунна нощ тя роди детенце - Селена,
кръстница и стана Младата Луна.
Детето растеше, пееше в гората зелена,
а животните го забавляваха с игра.
................
следва
aza_9