От сянката ти чезнеща по мене,
ще спретна дом безлик... до утринта.
Не казвай как звуча ти непочтено,
понеже туй съвсем не е така.
Понеже аз наистина се влюбвам
и в глинените бързеи на сипея,
които рядко пръкват пеперуда,
но случи ли се, с нея литваме
надолу, чак до царството на плебса,
където даже въздух не достига...
и въпреки това достига вечност,
и ценна е и семплата авлига.
Там Господ стъпва тих, а немотата
от сълзите си прави изумруди..
дечица голи тичат по водата...
но там това не го броят за чудо,
понеже всеки има крепък ангел,
и всеки броди в път към небесата…
дори наглед когато някой падне,
е хванал той на Господа полата.
Там долу е обратното на “горе”,
където от преяждане умират,
където кой каквото и да стори,
във банковите сметки го навира;
и СЪВЕСТ днес е яко срамна дума,
отдавна буренясал архаизъм...
на съвестните теглят им куршума,
макар да носят святата харизма...
Уви, усещам нещо в мен как гасне,
...онази тъпа жал за людоедите.
А те пищят в Деня Му страшен...
А Бог ни казва: Люде мои, гледайте!