Изпращам внука се да самолета.
Той пак до Франция лети.
За нас е пак раздялата проклета...
И гледа строго под очи!

Във Ница се засели дъщеря ми,
а внука ми, живее с нас...
Не мисля, че това за нас е драма!
Но се разделяме във този час...

На майка си сега ще погостува.
А майката  на всички е една!
За майка си човекът все тъгува-
за обич  и за топлина.

Той свикна с нас ... и с нас добре живее!
Дома ни е и негов дом!
Байряците си, той свободно вее...
Поставили сме го на трон!

Със него газим ние във живота.
И с него радости делим
и както е казал за туй народа,
за нас е - повече от син!