Гнила работа,
всички сме изроди,
мечтаещи за ангелски дела.
Какво, противоречим си?
Нима истината е еднозначна?
Посредствени сме
животни сме,
не можем да се скрием от себе си
между другите.
Козината винаги стърчи.
Мислим си че бягаме надалеч,
а всъщност се зариваме по-дълбоко.
И тази гордост, и този инат,
защо си ги държим,
в гроба ли ще си ги носим?
Всичко на показ и вечно празни
или единаци пълни с презрение?
Огорчени от без перспективата,
драпащи срещу ветрове и течение,
с клечка догаряща надежда
си мислим че се борим,
а родени сме губещи.