Спасение ще дойде, знай, тогаз,
спасим ли ний доброто в нас.
Началото е туй, че
злата мисъл
във миг да се пресича,
че иначе - улисан
отново във водовъртеж попадаш,
напускаш кули стари,
отдавна завладяни,
гневиш се - знай - забравяш!

Забравяш тази проста истина -
че само любовта гради.
И сякаш веч не осъзнаваш
светът какъв е...кой си ти!

Гняв...как да го спреш...
Омраза...да, тя изкушава...
Така душата скоро се предава
и вече не вървиш напред.

Прощавайки на ближния
ти опрощаваш себе си.
Раняваш ли със мисъл
някого... раняваш знай и себе си.

И може би отново
след някой ден ще кажеш:
\"Писна ми, омръзна ми
за мене да нехаят

и писна ми да бъда
все милият идиот,
сърцето ми да тровят,
а аз - във труд и пот

в мечти самотни още...
ах, само мой, в ума ми.
Дали не полудявам,
и всичко сякаш сън е...\"

Приятелю, помни:
мечтите са това,
което само значи!
На себе си прости,
прости и продължи.
И ощ - не само ти
си този, който тачи
доброто, любовта,
макар със теб - глупаци
ний вярваме, и нека
да бъдем все такива!
Глупаци за врага -
добряци за добрия!

Приятелю, мечтай!
Бъди ти Дон Кихот
ако трябва!
За мнения нехай,
душата нек` се радва!

Във този наш живот
ний трябва да огреем
със пламъкът душевен
тъмата във душата
на човека - роб!

И сещам се
какво Христос е казал:
че на дървото Бог е дал
най-красивата премяна!
На птичката - крила!
А пък човека, своят най-възлюбен
не ще го изостави!

Дърво и птичка - те не знаят труд!
Но носят най-красивите одежди!
И знай, че нашите надежди
не са наивни!Не си луд!

Нито пък аз.Това, що имаме
вътре във нас
е същий божий пламък.
И той е толкоз ярък,
че блесне ли - ще озари
цял свят...и хиляди мечти
ще потекат!
Нека заедно да мечтаем!