Това ми разказа тази нощ Луната
и въздъхна- \"Ах, такава е Любовта,
понася хората нежно на крилата,
а после ги хвърля в море от тъга!\"
Кафето допивам и бързам да пиша
поемата за нея, за Любовта.
Може и така да е, но не може да диша
никой без любов на света!
А младежа, който в селото отседна,
дали ще се срещне с Нея или не?
Как да продължа тази моя поема,
щом Луната все въздиша до мен?...
Кафеварката укорително тъжни очи
в мен е вперила-\"Пиеш ми кафето,
а нищичко не пишеш!\"- тя ме гълчи.
\"Я помисли! Има Селена, има и момчето...\"
Добре де, има ги, но има ги и силите зли!
Троснато аз и отвръщам, а мисъл една
проблесна ми в главата- \"Но има и добри,
които ще събудят двамата за Любовта!\"
И отново- вдъхновено започнах да пиша,
на пук на вече прозяващата се Луна.
\"Без любов Земята ще престане да диша,
нали от Бога е дадена тя!\"
.........
На сутринта младежът се пробуди,
с усмивка поздрави той новия ден.
В сърцето му пърхаха нежни пеперуди
и се почувства щастлив, окрилен.
................
следва
aza_9